В Сидни е 9:00 и след приключване на снимките на мюзикъла Кармен с нейната приятелка и австралийска съседка Елза Патаки Роси де Палма Палма де Майорка 1964 посещава медиите чрез Zoom. Той го прави, за да популяризира минисериала Little Birds a Sky, базиран на еротичните истории на Анаис Нин, където Де Палма играе похотливата и манипулативна графиня Мантракс и чиято премиера на Starzplay е тази неделя.
В разгара на пандемията от коронавирус, най-международният артист в Испания има сред многото си проекти гореспоменатата адаптация на операта на Бизе Дебютният игрален филм на съпруга на Натали Портман Бенджамин Милепие няколко филма и минисериал във втория му дом, Франция сериалът Senor give me patience from Atresmedia и Имало едно време, но вече не в Netflix в допълнение към следващия филм на Педро Алмодовар Паралелни майки. Ключът към вашия успех не поставя никакви ограничения.
ПЪРВО, С КАКВО ВИ ПРИВЛЕЧЕХА МАЛКИТЕ ПТИЧКИ И ВАШИЯ ХАРАКТЕР, ГРАФИНЯ МАНТРАКС?
Много ми хареса, че е написан, режисиран и продуциран от жени. И въз основа на историите на Анаис Нин, които прочетох, когато бях много млада и които отвориха много прозорци както на сексуалността, така и на свободата да бъдеш жена и на себеоткриването. Също така бях привлечен от факта, че се развива в онзи Танжер от 50-те години. А относно графинята, това, което най-много ми харесва, е гардеробът й, защото има много сладки рокли и шапки. Нейната личност, както може да очаквате, няма нищо общо с мен, защото тя е много лоша, много манипулативна и много злоупотребява с властта си.
Анаис Нин написа Little Birds, историите, от които Little Birds е вдъхновен, през 1940-те години на миналия век. Какво е подривното в разказването на сексуалното пробуждане и търсенето на свобода на Луси Савидж, младата героиня, през 2021 г.? Е, изглежда, че все още е също толкова подривно, нали? Ще трябва да ги препрочета, но мисля, че все още са много актуални. И мисля, че с героя на Джуно Темпъл можете да се почувствате идентифицирани от това как съпругът, обществото и родителите й я обуславят, когато това, което иска, е да открие себе си и да бъде щастлива.
В този смисъл и както споменахте преди, защо е важно за вас зад камерите екипът да се води от сценаристката София Ал-Мария и режисьорката Стейси Пасън?
Не желаете, има специална чувствителност начин да се каже. Не обичам да правя разлика между половете, защото талантът си е талант, независимо дали е мъж или жена. Но има и непреодолима логика и тя е, че мъжете ще пишат за неща, които са им познати, тъй като мъжете и жените имат различен свят за това, че са жени. И мисля, че е добре жените да започнат да бъдат герои на собствената ни история и никой да не я пише вместо нас.
Сексуалността и преди всичко женското желание все още са оскъдни в аудиовизията?
Преди малко френски журналист ми каза, че героинята ми е сексуално много активна и това не ми изглежда за критика. Либидото е страхотно нещо. Това, което не е много похвално, е как постига сексуалните си цели чрез изнудване, плашене, заплахи. Може би не сме свикнали да виждаме жени, които са сексуално активни, независими и силни. Но лично целият ми живот е бил да се осмелявам и никога не съм искал разрешение да направя нещо, което съм смятал, че ми принадлежи. Ако правата са си мои, няма да ги търся, ще ги упражнявам. В момента тя записва в Австралия, представя британска продукция и предстои да издаде няколко заглавия във Франция, където също е удостоена с медал на офицер от Ордена на изкуствата и литературата. Очевидно и вие работите тук, но чувствате ли се по-ценен в чужбина, отколкото в Испания?
Не съм много национален. Ще ми е трудно да кажа, че съм испанец. Трудно ми е да кажа, че съм европеец. Най-много, което мога да кажа, ако ме накарат да се самоопределя е, че усещам Средиземноморието. Но имам и баска и астурийска кръв, с която съм и кантабриец. Баща ми като дете ми каза „ти си цял свят“ и аз го повярвах. Чувствам се гражданин на света и сега, когато съм в антипод, изглежда като друга планета и се чувствам като у дома си, защото се чувствам и австралиец.
Където отида, много добре се сливам с мястото. И винаги казвам, че вярвам само, че геополитиката на гастрономическите граници изобщо не ме интересува. И никой не е дошъл от Марс, всички сме от планетата Земя. Факт е, че в разгара на пандемия и над петдесетте преживявате момент на кипене на труда, докато много актриси съобщават, че на тази възраст почти не получават предложения.
Нито пък вярвам в границите на възрастта за добро или за лошо. На 20 години бях като на 40. Преживях юношеството на 30-те си години, сега съм на 56 и съм на двадесет, много млад. Не влизам в шкафчета, прекалено съм свободен. Ако определяш себе си, ти се ограничаваш, а аз самият дори не знам кой съм. Нито съм актриса, нито актриса. Аз съм артист, който работи като актриса, но артистичният ми живот не е подчинен на актьорството, така че като артист живея това, което предстои. Късметлия съм, че не ми липсва работа, но винаги се опитвам да влагам сърцето си в нея.
